13 от най-специалните цитати за любовта на великите писатели

Тя е невидимата сила, петият елемент. Тя е тайната на Вселената. Тя е творецът и разрушителят. Тя е глуха, но пее най-красивите песни. Тя е сляпа, но рисува най-красивите картини. Тя не говори, но действа. Тя изключва всяко насилие и се появява само, когато има пълна свобода. Тя е мир и споделеност, но и отчаяние и самота. Любовта не иска нищо от нас, тя няма нужда от нас. Тя е като Майката природа. Тя е Майката природа. Тя не иска никакви доказателства – нито ревност, нито жертва. Тя е смисълът и връзката между душите ни. Тя ще бъде тук и когато нас отдавна ни няма. Затова нека не лишаваме живота си от нея. Където и да я намерим, с когото и да я намерим – да я изживеем.

Подбрахме някои сред най-красивите мисли и цитати на големите писатели за голямата любов. Надяваме се да ви накарат да се замислите и да се обърнете към нещата и хората, които обичате. Не само днес, а всеки ден. Защото животът е кратък като миг.

1. „Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако нямаш, не е от особено значение какво друго имаш.“ – Джеймс Бари
2. “Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.” Павел Вежинов, „Нощем с белите коне“
3. “Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.” Фредерик Бегбеде, „Любовта трае три години“
4. “С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.” Джон Стайнбек, „На изток от Рая“
5. “Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето.” Мигел де Сервантес
6. “Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.” Джордж Оруел,„1984“
7. „Истинската любов, подобно на всеки друг силен и пристрастяващ наркотик, е скучна – щом приказката за първата среща и откриването е разказана, целувките бързо се изтъркват и ласките стават досадни…освен, разбира се, при тези, които споделят целувките, които дават и взимат ласките, докато всеки звук и цвят на света става по-дълбок и по-ярък около тях. Както при всеки друг силен наркотик, истинската първа любов е интересна само на тези, които са станали нейни пленници. И, както е вярно за всеки друг силен и пристрастяващ наркотик, истинската първа любов е опасна.“ Стивън Кинг
8. “Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме. Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави! Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!” Ричард Бах, „Едно“
9. „Любовта е като войната — лесно е да се започне, но е трудно да се спре.“ Лев Николаевич Толстой
10. “Някой циничен французин е казал, че за любовната сделка са нужни две страни: едната, която обича, и другата, която благоволява да се остави да я обичат.” Уилям Текери, „Панаир на суетата“
11. “Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.” Емили Бронте,„Брулени хълмове“
12. “Най-голямото щастие в живота е убеждението,че сме обичани; обичани, заради себе си или дори обичани въпреки себе си.“ Виктор Юго
13. “– Не – прекъсна я бързо той. – Не почвай отново. Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите чувства. Не! Не бива да правим това. Ние не бива. То подхожда само на мимолетни любовни приключения. Дори и това е противно. Любовта не трябва да се осквернява с приятелство. Краят си е край.” Ерих Мария Ремарк, „Триумфалната арка“.